Хм, явно тази седмица ще сме само на къси неща.

Щастието не е винаги трябва да е придружено с фанфари и фоеверки.

Има и друг вид щастие. Тихото, спокойно, когато просто не можеш да искаш нещо друго от момента. И по-често то идва късно вечер.

Тогава беше най-отвратителният период в живота ми. Бях затрупана от работа и сякаш стотици крайни скорове бяха минали. Покрай заетостта ми не ми оставаше време да се виждам с моите приятели. Викаха ме в продължение на няколко седмици, но след това престанаха. Не ги съдя въобще за това, може би и аз бих постъпила по същия начин. Чувствах, че все едно съм мравка. Тичам и бързам с единствената цел да свърша работата си, без въобще да се оглеждам около мен.

Една вечер през октомври застанах с ментов чай и книга в леглото. Своеобразна почивка за половин час, колкото да събера сили да продължа да работя по поредния проект. След седмата страница оставих книгата. Беше пълна тишина. Такава, която до тогава си мислих, че не съществува. Погледнах през прозореца.

На другия ден напуснах работа.

“Прозорецът е моята врата.”