Безоблачна нощ.
Лунна светлина.
Пейка.
Аз и ти.
Шоколад.

Ощипване.
Смях.
Щастие.
Усмивки.
Мечти.

Открадната целувка.
Изчервяване.

Пейката трепна.
Луната се засрами.

Отекващи стъпки.
Празна пейка.
Забравено парченце шоколад.
Обич в смачкан целофан.

И пак ще е лято, и пак ще сме заедно.
Ще палим свещи, ще ядем кроасани и ще си мечтаем да има натурален сок, защото сме забравили да купим.
И пак ще сме влюбени. И пак ще бъдем весели, и ще летим, и ще знаем, че свет ът е наш. И пак ще тъжим и ще пишем.
Ще пиеме ром и ще танцуваме на Beatles.
Ще ходим на разходки и ще лежим на поляните.
И пак ще споделяме и ще чувстваме, че точно тук, точно сега е най-прекрасния момент на света и ще се чувстваме точно на мястото си с тези хора.
Ще бягаме от купони, за да говорим.
И пак ще се караме, но един поглед ще покаже, че все още всичко е същото.
Шоколадът ще бъде разтопен от горещия летен ден, но ние ще го изядем и ще се изцапаме и ще се снимаме.
За да се усмихнем, когато през зимата видим снимката.

уточнително

така, понеже много го зарязахме този блог.
давайте да каним още хора.
и давайте да пишем повече.
и за тази тема (шоколад) удължавам срока на три седмици, 'щото едва ли повече от двама-трима човека сме го погледнали преди да изтече тази първа седмица. та имаме две седмици да пишем.
да.
канете хора, да.
лека.. ъ... лек ден.

пета тема

шоколад.

радвайте се.