Нямам много време, а и много вдъхновение ако трябва да съм честен, затова го карам доста накратко.

...Двамата лежаха в тревата неподвижни, замълчани и прегърнати вече половин час. Свяна на младостта най-накрая отсъпи място на любовната страст и той я помилва по бузата. Тя се усмихна кокетно и двамата се целунаха страстно. Една дъждовна капка, спотаила се в тревата след дъжда, се откъсна и тихо падна върху челото й. Отново усмивка, отново целувка, прегръдка...И после двамата пак се отпуснаха един до друг, мечтаейки,загледани в небето.
-Не е ли това най-красивата гледка - каза тя.
Той се усмихна и я прегърна още по-силно. Някъде в далечината една гугутка изчурулика тъжно. А комуниста току беше минал покрай поляната и като чу както каза момичето, погледна към небето и си помисли "Хм,какво толкова. Това са просто звездите през октомври."