третата тема

така, следващата тема по предложение на катето е

"Той се сбогуваше с черната фигура, изпровождайки я с поглед в далечината и осъзнавайки, че..."

срокът, мили ми деца, е рожденият ми ден, иначе казано 2. декември. гледайте да ме зарадвате с хубави нещица. ^^

п.п. в дясно след малко ще можете да откриете реда на хората, които ще измислят темите. та като идва вашият ред, се подготвяйте по-отрано. :)

- Кажи ми какво си спомняш ??? - момчето имаше сребриста коса и златни очи, грееше.
-Валеше дъжд. - тя потърка ръце и издиша пара- Валеше много дъжд.
Сребърното момче я погледна замислено.
- Знаеш ли кой съм аз ?
Тя се огледа. Навсякъде падаха искрящи потоци от светлина. Беше тук, от както се събуди. Двамата лежаха сякаш насред самото нищо. От всички страни ги засипваха шарени звезди. По миглите и косите й и по сребърното момче, което я гледаше изпитателно.
- Ти си ангел. - реши тя накрая. - Мъртва съм нали ? Мисля, че си спомням и фарове. Заслепяваха ме. А имаше и мъгла, от нея света става безформен. - внезапно се изплаши - Значи съм в отвъдното.
Той повдигна вежди, а после избуна в смях. Много сладък смях. Като звън от кристална чаша.
- Не, скоро ще се върнеш в къщи. - той се усмихна, а после и подаде ръка - Казвам се Октомври.
Момичето се сепна.
-Като месец Октомври ли ???
- Не съвсем.
От неизвестна посока се чу трясък.
- Ето виждаш ли ? Този свят започва да се разрушава. Бързо хвани си звезда.
-Какво ? - стори й се, че не е разбрала добре.
- Кзах да си хванеш звезда. Звезда, за да се върнеш у дома. Хайде, не се страхувай.
Тя пресегна ръка през водопада от светлини и измъкна от там една много голяма и сребриста.
- О ....- той стана рязко и отстъпи назад - Тази е специална.
Цялата вселена се разлюля и завъртя пред очите на момичето. Чу се звук от счупен кристал, нещо се запали. Сребърното момче изчезна от взора й като струйка дим.

***************

Тя се събуди рязко. Автобусът равномерно потракваше по сивкавото шосе. Наоколо цареше мрак.
- Спрете, спрете ....... - трябваше да слезе. Беше много хубав сън. Обаче трябваше да слезе точно на тази спирка.
Ноща от вън беше судена и беззвездна. Тя вдъхна дълбоко от есенния въздух. И ...

******

Той стоеше на старата жълта спирка и пушеше бавно. Сега трябваше да намери онова алчно момиче, което го свали от небето, а с него и всички звезди. Октомври издиша и дима заблестя из мрака като разтопено сребро. Хората, които понякога поглеждат небето задължително знаят, че най ярките звезди са октомврийските. Той отправи тъжен поглед към неугледното нощно небе. Защото световно всеизвестна тайна е ,че през есента луната винаги си взима отпуска. За това Октомври трябва да пази сам светлината по небето. Иначе се разпръсква на точки, невидими за човешкото око. И няма звезди. А за къде сме ние без звезди ?
Разбира се Октомври е пастир на светлината през есента, само ако от там не го свали съня на едно самотно и егоистично момиче.
,, Трудно е да бъдеш Бог,, реши той. ,, Затова хората не достигат небето. На тях никога не им стига нищо. Дори да им подарят звезда.... Те ще ги поискат да ги свалят всичките. ,,
И не, че Октомври искаше да обвини някого. Просто му стана тъжно, че хората са такива неблагодарни създания.
От някъде се чу скърцане на спирачки. Автобусът се закова на метри от него, после продължи.
Тя стоеше и го гледаше очудено.
Октомври въздъхна и угаси светлинката от цигарата си с един замах. Последната светлна за тази нощ. Не каза нищо в първия момент, само посочи небето.
- А сега плачи ... - нареди той - За всяко нещо по света, плачи. Цената на всяка сълза е звезда. Плачи, без значение от това, че ще те заболи накрая.

**********

Той я превърна във купчинка пепел. Плачът пресушава. ,,Какво от това ? ,, нехаеше Октомври. ,, Нали си имаме нощна светлина ,, А после се загледа надолу, към Земята, за да си потърси по- добър човек, на когото да подари звезда.

Хм, явно тази седмица ще сме само на къси неща.

Щастието не е винаги трябва да е придружено с фанфари и фоеверки.

Има и друг вид щастие. Тихото, спокойно, когато просто не можеш да искаш нещо друго от момента. И по-често то идва късно вечер.

Тогава беше най-отвратителният период в живота ми. Бях затрупана от работа и сякаш стотици крайни скорове бяха минали. Покрай заетостта ми не ми оставаше време да се виждам с моите приятели. Викаха ме в продължение на няколко седмици, но след това престанаха. Не ги съдя въобще за това, може би и аз бих постъпила по същия начин. Чувствах, че все едно съм мравка. Тичам и бързам с единствената цел да свърша работата си, без въобще да се оглеждам около мен.

Една вечер през октомври застанах с ментов чай и книга в леглото. Своеобразна почивка за половин час, колкото да събера сили да продължа да работя по поредния проект. След седмата страница оставих книгата. Беше пълна тишина. Такава, която до тогава си мислих, че не съществува. Погледнах през прозореца.

На другия ден напуснах работа.

“Прозорецът е моята врата.”

Нямам много време, а и много вдъхновение ако трябва да съм честен, затова го карам доста накратко.

...Двамата лежаха в тревата неподвижни, замълчани и прегърнати вече половин час. Свяна на младостта най-накрая отсъпи място на любовната страст и той я помилва по бузата. Тя се усмихна кокетно и двамата се целунаха страстно. Една дъждовна капка, спотаила се в тревата след дъжда, се откъсна и тихо падна върху челото й. Отново усмивка, отново целувка, прегръдка...И после двамата пак се отпуснаха един до друг, мечтаейки,загледани в небето.
-Не е ли това най-красивата гледка - каза тя.
Той се усмихна и я прегърна още по-силно. Някъде в далечината една гугутка изчурулика тъжно. А комуниста току беше минал покрай поляната и като чу както каза момичето, погледна към небето и си помисли "Хм,какво толкова. Това са просто звездите през октомври."

втората тема

тъй като около две седмици след като трябваше да бъде пусната новата тема, още не сме я дори обсъдили, еднолично обявявам, че ще е

звездите през октомври

срокът пак е две седмици, което значи до 15. ноември. enjoy.