неделя, 19 юли 2009 г.

Nouveau thème, nouveau titre

След повече от 3 месеца реших да си позволя лукса да бъда своеволна и да дам нова тема. Понеже не е честно да се пререждам като лелка в супермаркет, ще пропусна своя ред, предоставяйки го на човека, чието място отнемам сега.

Темата е

Безсънни нощи

петък, 17 април 2009 г.

Нова тема

Тъй като явно е мой ред да измисля тема, хайде да е нещо

Пролетно

Хубав сезон, който се надявам да ви вдъхновява поне толкова, колкото и мен. Очаквам с нетърпение да видя какво ще напишете. Срокът е до 1 май.

четвъртък, 2 април 2009 г.

А може би сме само нечий спомен... натикан в малко кътче на съзнанието на Великият мечтател. Измислил ни е в някое мрачно утро, притиснат под похлупака на тежката мъгла. После си е поиграл с нас – създал ни е много, и всичките различни. Направил е природата, за да се превърне в наш дом. И ни е вдъхнал микрочастици от своето вдъхновение и творчество, за да му станем по-интересни. И накрая, за да усложни още повече живота, ни е внушил чувствата.

В началото, преди още да започнем да потъваме в самозабрава, е бил близо до нас. Помагал ни е. Играел си е с нас. Поставял е какви ли не препядствия – и пред всички заедно, и пред всеки поотделно. Когато започнало да му омръзва, измислил Съдбата. Внушл ни, че всичко е предначертано. А може би наистина предначертал всичко. Но забравил, че ни е дал воля и чувства. И ние сме започнали все повече да объркваме съдбите си. Да ги сливаме с чужди, да ги споделяме. Да ги променяме, да им се противопоставяме. Някои продължили сляпо да следват Съдбата си, но не те променяли света.

Тогава Мечтателят решил да създаде Съдборазгадвачи. И за да не бъде прекалено лесно, пообъркал и техните представи за света. Дал им съвсем малко. И посял съмнението у хората. Само тези Съдборазгадвачи, които били изключително силни, се превърнали във водачи. Показвали верния път и оставяли у нас за векове напред почит и вдъхновение.

И какво ли още не излислял Мечтателят. Дори дарил хората със способността да мечтаят. Те обаче били толкова сложно оплетени във всичко около тях и в собствените си светове, че често отказвали да вярват в мечтите си. Спирали да се борят за тях. Били слаби. И повечето мечти не се сбъдвали. Само истинските мечтатели сред хората, с цената на много труд, постигали това, което желаели. Както правел Великият мечтател.

Но постепенно хората му омръзнали. Той започнал да забравя за тях. Да ги оставя сами. И те чувствали тази самота, макар че не знаели откъде идва. И така, много мечтателно време изминало. А Великият мечтател имал други, по-прекрасни идеи. Светът и хората останали там някъде, в спомените му.

Затова и от време на време се замисляме, че може би сме само нечий спомен... И едва, с връхчетата на пръстите си, се докосваме до истината.



Написах го доста спонтанно. Не знам доколко е сполучливо, но поне е някакъв опит :) Темата много ми хареса!

събота, 28 март 2009 г.

А може би сме...

... само нечий спомен,
затворен във старата кутия за хляб на баба,
по която рисувахме калинки и кокичета
с чисто новите пастели...

Понякога те гледам и си мисля, че сме се
държали за ръцете под водопад в Южна Америка.

А може би сме...

... само нечий спомен,
старателно излъскан като сребърен сервиз от
1920-та година, след като 26 години
е бил сцена за милиард и 2 прашинки...

Понякога те гледам и си мисля, че с тебе сме
били лястовици и сме се ухажвали между клоните
на разцъфнали череши.

А може би сме...

... само нечий спомен,
малко сандъче, заровено в корените на дъба
надолу във нашата градина,
където играехме на пирати и ти ме удари
с дървената си сабя...

Понякога те гледам и си мисля за първата нощ,
в която правихме любов и ти заспа
с кичур от косата ми, завит около своя пръст.

А може би сме...

Погълнати един в друг както океаните поглъщат
салове и лодки!
Преплетени като бялото и червеното
на мартеничките,
здраво, здраво!
Черните квадратчета на шахматната дъска,
които плахо докосват белите си сродни души!

... само нечий спомен
(за намерена любов?)




Първи опит тук. Надявам се да ви хареса, аз се насладих на всяка секунда, която му посветих.

петък, 27 март 2009 г.

това ми звучи възможно
да сме само в съзнанията си
с объркан контекст, зле поставена времева рамка
нищо не изключва това
да сме само нечий спомен или може би
глупава песен със смешен текст
продукт на поп културата в блестяща опаковка
с лош вкус
може би всичките тези истории
разказвани по тъмно
само на светлината на фенерите и
болнавата луна
са били блян, измислица, мираж
всеки път, когато сме се будели, опитващи се да
напипаме на мястото до себе си другия
просто сме били под плен на
богато въображение малко сън алкохол
може би разходките под липите
удрящи право в носовете ни
всичките чаши кафе и недопушени цигари
всичките загубени бъдещи проекции на
личностите ни
са всъщност само чужда приказка,
записана в нашите тетрадки
за да ни пази от студа


звучи ми напълно възможно, но
ми се ще всичката тази стипчива болка да не е била
напразно
така че вярвам в теб.




надявам се, че не е твърде зле за първи път. и за разчупване на настойчивата тишина също.

вторник, 24 март 2009 г.

Нова тема

Идеята на темата тоз път е:

А може би сме само нечий спомен!

Знам, че няма голямо значение, понеже тук сте само лоши хора и никой няма да напише и редче по великата ми и издържана в алтруистичен стил теза. Както и да е, срокът е 10 април 09'

вторник, 24 февруари 2009 г.

За първи път никой да не се осмели да пише. Значи не сме чак такива тревомани. Послучай миналата седмица, темата е:

Една година

По мои изчисления срокът е до 10 март. И пишете повече. :)