А може би сме...

... само нечий спомен,
затворен във старата кутия за хляб на баба,
по която рисувахме калинки и кокичета
с чисто новите пастели...

Понякога те гледам и си мисля, че сме се
държали за ръцете под водопад в Южна Америка.

А може би сме...

... само нечий спомен,
старателно излъскан като сребърен сервиз от
1920-та година, след като 26 години
е бил сцена за милиард и 2 прашинки...

Понякога те гледам и си мисля, че с тебе сме
били лястовици и сме се ухажвали между клоните
на разцъфнали череши.

А може би сме...

... само нечий спомен,
малко сандъче, заровено в корените на дъба
надолу във нашата градина,
където играехме на пирати и ти ме удари
с дървената си сабя...

Понякога те гледам и си мисля за първата нощ,
в която правихме любов и ти заспа
с кичур от косата ми, завит около своя пръст.

А може би сме...

Погълнати един в друг както океаните поглъщат
салове и лодки!
Преплетени като бялото и червеното
на мартеничките,
здраво, здраво!
Черните квадратчета на шахматната дъска,
които плахо докосват белите си сродни души!

... само нечий спомен
(за намерена любов?)




Първи опит тук. Надявам се да ви хареса, аз се насладих на всяка секунда, която му посветих.

това ми звучи възможно
да сме само в съзнанията си
с объркан контекст, зле поставена времева рамка
нищо не изключва това
да сме само нечий спомен или може би
глупава песен със смешен текст
продукт на поп културата в блестяща опаковка
с лош вкус
може би всичките тези истории
разказвани по тъмно
само на светлината на фенерите и
болнавата луна
са били блян, измислица, мираж
всеки път, когато сме се будели, опитващи се да
напипаме на мястото до себе си другия
просто сме били под плен на
богато въображение малко сън алкохол
може би разходките под липите
удрящи право в носовете ни
всичките чаши кафе и недопушени цигари
всичките загубени бъдещи проекции на
личностите ни
са всъщност само чужда приказка,
записана в нашите тетрадки
за да ни пази от студа


звучи ми напълно възможно, но
ми се ще всичката тази стипчива болка да не е била
напразно
така че вярвам в теб.




надявам се, че не е твърде зле за първи път. и за разчупване на настойчивата тишина също.

Нова тема

Идеята на темата тоз път е:

А може би сме само нечий спомен!

Знам, че няма голямо значение, понеже тук сте само лоши хора и никой няма да напише и редче по великата ми и издържана в алтруистичен стил теза. Както и да е, срокът е 10 април 09'