А може би сме...
... само нечий спомен,
затворен във старата кутия за хляб на баба,
по която рисувахме калинки и кокичета
с чисто новите пастели...
Понякога те гледам и си мисля, че сме се
държали за ръцете под водопад в Южна Америка.
А може би сме...
... само нечий спомен,
старателно излъскан като сребърен сервиз от
1920-та година, след като 26 години
е бил сцена за милиард и 2 прашинки...
Понякога те гледам и си мисля, че с тебе сме
били лястовици и сме се ухажвали между клоните
на разцъфнали череши.
А може би сме...
... само нечий спомен,
малко сандъче, заровено в корените на дъба
надолу във нашата градина,
където играехме на пирати и ти ме удари
с дървената си сабя...
Понякога те гледам и си мисля за първата нощ,
в която правихме любов и ти заспа
с кичур от косата ми, завит около своя пръст.
А може би сме...
Погълнати един в друг както океаните поглъщат
салове и лодки!
Преплетени като бялото и червеното
на мартеничките,
здраво, здраво!
Черните квадратчета на шахматната дъска,
които плахо докосват белите си сродни души!
... само нечий спомен
(за намерена любов?)
Първи опит тук. Надявам се да ви хареса, аз се насладих на всяка секунда, която му посветих.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
чоовек, това супер много ми въздейства. и честита първа публикация. ако пишеш такива неща, да пишеш повече. много повече :)
Е-хаа. Радвам се, че ти е харесало! Обещавам, че няма да се огранича само с една публикация, само дето от известно време насам малко хора пишат, което е тъжно... чувате ли, да пишете по-често! (:
Ох, и на мен много ми хареса... Странно, разчупено, различно:) Поздравления! Продължавай в същия дух!
Публикуване на коментар