***

Небето жълтееше,елхите синееха,а снегът червенееше.Общо ваето един хубав ден.
Надали имаше някой,който би оборил това.Та червения сняг беше най-вкусният!
Какво ли не можеше да се направи от него...Сладкиш,торта, дори суп.Та кой нормален човек не бе чувал за прословутия червен сняг в Борея.За него се носеха легенди.
Например хлебарят правеше най-вкусните прашни кексчета с червен сняг и пепел от лилав дъб.Ммм...вкусно.Хлебарят беше наистина добър,в това което прави от червеното вещество,както и бакалина,ковача,аптекаря и всички останали Борейски граждани,но един човек реши да придаде на снега ново значение.
Жрецът Синдрий искаше да създаде от снега живо същество.”Ще го накарам да оживее”-казваше той-„Защо не?Всичко се прави от снега на него разчита нашата страна,та ние живеем на средния полюс,как да не се осланяме,на това което имаме в изобилие-сняг и влага.От него се прави всичко:къщи,колесници,храна,дори в определена пропорция с бяла вода се използваше и за горивна смес.”,но всеки на когото споделеше идеите си го отминаваше с подигравателна усмивка.Общо взето Синдрий живееше сам и не общуваше много с хората.Той беше леко смахнат в техните очи.
Вече бе споделил идеята си с боговете и те нямаха нищо против неговия опит,искаха да видят,кавто ще излезе.Все пак и боговете не знаят всичко.Но кой днес вярва в боговете,само жреците.Хората повече се чудеха как да изкарат прехраната си,а не толкова какъв празник е днес и дали храм на Луната има нужда от реставрация.Но ако Синдрий успееше да създаде живот от снега,който всички смятаха за част от мъртвата природа,това щеше да е революция.Безсмъртните щяха да покажат своето величие и власт над живота.
Месеци на ред той събираше съставките.Имаше всичко,дори и стъклените свещи,които му донесоха от небесния остров.Всичко беше добре преценено и изчислено.
Луната е пълна,това ще помогне,тя ще дари живота на червената бездушна буца поставена на масата в средата на стаята,в която между впрочем всички мебели бяха от сняг,защото те са най-евтини,а човек като Синдрий не разполага с много пари.
Ритуалът протичаше наистина много леко без никъкви осложнения и когато жрецът завърши с думите:” О,Сребърна Майко дари бездушния с живот!” и коленичи смирен пред масата с червената снежна топка,навел глава надолу,усети как нещо го прободе точно под сърцето.Сгромуляса се на земята и в сетния си миг видя буцата,която се разтапи потече надолу смесви се с кръвта му и напи в него,като в суха гъба.
Той се изправи на колене,погледна нагоре,вдигна ръцете си и извика:”Богове,благодаря за тялото което получих от вас.От днес аз вече не съм средство!”



П.С.
Не обръщайте внимание на правописа ;р